← FeeCheck

Навигация: FeeCheck › Как FeeCheck изчислява разходите за плащания

🌐 Езикови версии: DE | EN | FR | RO | HU | BG

Време за четене: прибл. 7 минути | Последна проверка: май 2026


Как FeeCheck Изчислява Разходите за Плащания — Обяснено Стъпка по Стъпка

Разходите за картово плащане се състоят от три компонента: такса за интърчейндж (регулирана от Регламент на ЕС 2015/751), такса за схема (мрежа от карти) и марж на придобиване (доставчик на платежни услуги). FeeCheck прави тази структура прозрачна за всеки търговец.


Трите Компонента на Всяко Картово Плащане

Когато клиент плаща с карта в български магазин или онлайн магазин, търговецът не получава 100% от стойността на трансакцията. Една част се приспада за покриване на разходите за платежната инфраструктура. Това приспадане — известно като Такса за обслужване на търговци (MSC) или дисажио — се състои от точно три елемента.

Разбирането на тези три елемента е от съществено значение за справедливото сравняване на доставчиците на плащания.


Компонент 1: Такса за Интърчейндж

Определение: Таксата за интърчейндж е сумата, платена от придобиващата банка (банката на търговеца) на издаващата банка (банката на клиента) за всяка картова трансакция. Тя компенсира издаващата банка за риска и разходите за финансиране на плащането.

Регулиране от ЕС: Регламентът за таксите за интърчейндж (ЕС 2015/751 — IFR), в сила от юни 2015 г., ограничава таксите за интърчейндж за потребителски картови плащания в рамките на ЕИП:

Вид картаТаван IFRБележки
Потребителска дебитна карта от ЕИП0,20% от трансакциятаVisa Debit, Mastercard Debit
Потребителска кредитна карта от ЕИП0,30% от трансакциятаVisa Credit, Mastercard Credit
Карти Борика (България)~0,20%Национална схема; специфични правила за CO-badging
Корпоративни/бизнес картиБез ограничениеОбикновено 0,8–1,9%
Трипартийни мрежи (директно Amex)Освободени от IFRОбикновено 1,5–3,0%
Карти от не-ЕИП (Visa от САЩ, MC от Великобритания след Brexit)Без ограничениеОбикновено 1,5–2,5%

Ключов извод: Таваните на IFR защитават търговците от висок интърчейндж за ежедневни потребителски карти, издадени в рамките на ЕИП. Тези тавани обаче не покриват корпоративни карти, карти от не-ЕИП или трипартийни схеми — което обяснява защо бизнесите с много туристи са изправени пред по-високи разходи.


Компонент 2: Такса за Схема

Определение: Таксите за схема (наречени още такси за оценка или мрежови такси) се начисляват от мрежата от карти — Visa, Mastercard, American Express, Борика или национални мрежи — за използване на тяхната инфраструктура, марка и услуги за оперативна съвместимост.

Ключови факти:

  • Таксите за схема не са регулирани от ЕС
  • Те не се разкриват напълно публично от мрежите от карти
  • Типичен диапазон: 0,02% до 0,15% от стойността на трансакцията
  • Таксите варират в зависимост от вида трансакция (безконтактно, електронна търговия, трансгранична), вида карта и нивото на обем

FeeCheck използва проверени пазарни диапазони за такси за схема. Те са ясно маркирани като приблизителни стойности там, където точните данни не са публично достъпни.


Компонент 3: Марж на Придобиване

Определение: Маржът на придобиване е приходният компонент, задържан от доставчика на платежни услуги (ДПУ) или придобиващата банка за обработка на трансакцията и управление на търговската връзка.

Ключови факти:

  • Маржът на придобиване се определя чрез търговско договаряне — не е регулиран
  • Варира значително в зависимост от размера на бизнеса, обема на трансакциите, индустрията и доставчика
  • Типичен диапазон за МСП: 0,05% до 0,8% (или фиксирана сума на трансакция)
  • Търговците с голям обем често договарят значително по-ниски маржове

Това е компонентът, при който търговците имат най-голямо пространство за договаряне. Инструментът за сравнение на FeeCheck се фокусира силно върху този компонент, за да помогне на търговците да идентифицират най-конкурентоспособните оферти за техния профил на трансакции.


Практически Пример: Стандартна Търговска Трансакция в България

> Сценарий: Ресторант в Пловдив | Клиент плаща с дебитна карта Visa от ЕИП | Стойност на трансакцията: 100 лв.

───────────────────────────────────────────────────────
 Компонент            Изчисление          Сума
───────────────────────────────────────────────────────
 Стойност на трансакцията                100,00 лв.
───────────────────────────────────────────────────────
 1. Такса за интърчейндж  0,20% от 100    0,20 лв.
    (таван IFR, потребителски дебит ЕИП)
 2. Такса за схема        ~0,06% от 100   0,06 лв.
    (приблизителна — оценка Visa)         (индикативна)
 3. Марж на придобиване   0,24% от 100    0,24 лв.
    (пример: конкурентна тарифа за МСП)
───────────────────────────────────────────────────────
 ОБЩ РАЗХОД              = 0,50% от 100   0,50 лв.
───────────────────────────────────────────────────────
 Търговецът получава:                     99,50 лв.
───────────────────────────────────────────────────────
 Забележка: Всички данни са илюстративни примери.
 Реалните разходи зависят от конкретната тарифа на доставчика и вида карта.

Практически Пример: Трансакция с Карта от Не-ЕИП

> Сценарий: Хотел в Бургас | Американски турист плаща с Visa кредитна карта, издадена в САЩ | Стойност на трансакцията: 500 лв.

───────────────────────────────────────────────────────
 Компонент            Изчисление          Сума
───────────────────────────────────────────────────────
 Стойност на трансакцията                500,00 лв.
───────────────────────────────────────────────────────
 1. Такса за интърчейндж  ~1,80% от 500   9,00 лв.
    (карта от не-ЕИП — IFR НЕ се прилага)
 2. Такса за схема        ~0,10% от 500   0,50 лв.
    (приблизителна)
 3. Марж на придобиване   0,30% от 500    1,50 лв.
───────────────────────────────────────────────────────
 ОБЩ РАЗХОД              = ~2,20% от 500  11,00 лв.
───────────────────────────────────────────────────────
 Търговецът получава:                     489,00 лв.
───────────────────────────────────────────────────────
 Забележка: Всички данни са илюстративни примери.

Това сравнение илюстрира защо бизнесите с интензивен туристически трафик (плажни ресторанти в Черноморието, хотели в курорти, туристически атракции) са изправени пред непропорционално по-високи разходи за плащания от бизнесите, обслужващи предимно местни клиенти.


Модели на Ценообразуване: Смесен, Interchange++ и Фиксирана Такса

Доставчиците на плащания предлагат различни структури на ценообразуване:

Смесена (Blended) Ставка

Всичките три компонента (интърчейндж + схема + придобиване) се комбинират в единна процентна ставка. Пример: „1,5% на трансакция, всички карти."
  • Предимство: Просто; предвидими разходи
  • Недостатък: Без прозрачност по отношение на реалните разходи за интърчейндж; търговците с висок обем често плащат повече

Interchange++ (IC++)

Действителната такса за интърчейндж и таксата за схема се прехвърлят на разходи. Доставчикът добавя само своя марж.
  • Предимство: Пълна прозрачност; търговците се възползват от добър микс от карти
  • Недостатък: По-сложно фактуриране; месечните разходи варират с микса от карти

Фиксирана Такса на Трансакция

Фиксирана сума на трансакция независимо от стойността. Пример: 0,15 EUR на трансакция.
  • Предимство: Предвидимо; идеално за много ниски средни стойности на трансакции
  • Недостатък: Икономически неизгодно за трансакции с висока стойност

Карти от не-ЕИП: Защо Струват Повече

Регламент на ЕС 2015/751 (IFR) се прилага само за трансакции, при които и издаващата банка, и придобиващата банка са в рамките на ЕИП. Ако картата е издадена извън ЕИП, таваните на IFR не се прилагат.

Произход на картатаIFR се прилага?Типичен интърчейндж
Издадена в ЕИП потребителска дебитна✅ Да0,20% (макс)
Издадена в ЕИП потребителска кредитна✅ Да0,30% (макс)
Издадена в Великобритания (след Brexit)❌ Не1,15–1,5% (типичен)
Издадена в САЩ❌ Не1,5–2,5% (типичен)
Корпоративна/бизнес (всяка страна)❌ Не0,8–1,9% (типичен)
American Express (трипартийна)❌ Освободена1,5–3,0% (типичен)

Борика — Националната Картова Схема на България

Борика е националната платежна схема на България, предоставяща дебитни картови услуги. Важно за търговците е да разберат:

  • Трансакциите чрез Борика обикновено имат по-ниски такси за интърчейндж от международните трансакции с Visa/Mastercard
  • Много български банкови карти са двойно маркирани (co-badged) с Борика и Visa или Mastercard
  • Маршрутизирането (routing) — която мрежа се използва — влияе на разходите за интърчейндж на търговеца
  • Не всички POS терминали са конфигурирани да рутират трансакциите оптимално

FeeCheck отчита специфичните за Борика данни там, където са налични публично.


Често задавани въпроси (ЧЗВ)

Какво е такса за интърчейндж с прости думи? Таксата за интърчейндж е такса, платена между банки при всяка обработка на картово плащане. Тя тече от банката на търговеца (придобиващ) към банката, издала картата (издател). В ЕС тези такси са ограничени по закон за потребителски карти: 0,20% за дебитни, 0,30% за кредитни карти.

Защо някои карти струват повече за приемане от други? Разходите за карти се различават въз основа на вида карта (потребителска спрямо корпоративна), страната на издаване (ЕИП или не-ЕИП), мрежата от карти (Amex работи извън IFR) и вида трансакция (безконтактно, чип, онлайн).

Каква е разликата между interchange++ и смесено ценообразуване? IC++ прехвърля действителната такса за интърчейндж и таксата за схема прозрачно, добавяйки само маржа на придобиващия. Смесеното ценообразуване комбинира всичко в единна ставка. IC++ обикновено е по-евтино за търговци с добър микс от карти.

Картите American Express по-скъпи ли са? Да, като цяло. Amex е освободена от таваните за интърчейндж на IFR. Ефективните разходи за търговци обикновено са 1,5–3,0%, в сравнение с 0,2–0,5% за регулирани ЕИП карти.

Колко струва карта от не-ЕИП за български търговец? Таксите за интърчейндж за карти от не-ЕИП обикновено варират от 1,5% до 2,5%, правейки ги значително по-скъпи за европейските търговци.


Източници и Регулаторна Основа


Свързани теми